Топ 6 на най-оцеляващите бактерии в света

Бактериите са навсякъде около нас. Ако тялото ни се състои от 10 на 15-та степен клетки, то бактерите в него са 100 на 15-та, като само 100 000 от тях обитават всеки квадратен сантиметър от кожата ни. И ако за тях ние представляваме място с изобилие от хранителни в-ва и удобството на постоянна топлина, влажност и мобилност, то други техни събратя са принудени да оцеляват при далеч по-екстримални условия.
Това е топ 6 на най-оцеляващите бактерии в света:  

На 6-то място – Clostridium perfringens – причинител на гангрената, който е способен да се възпроизведе за 9 минути. При такава скорост теоретично една-единствна бактерия може да произведе за два дни повече потомство, отколкото протони има във вселената. Според белгийския биохимик и нобелов лауреат Кристиан де Дуве „При наличие на достатъчно осигурени хранителни в-ва една бактериална клетка може да произведе 280 000 отделни клетки само за един ден”. За същия период човешката клетка може да постигне само едно делене.

На 5-то място – Thiobacillus concretivorans – открит от учени в Австралия, този микроб живее в концентрирана сярна киселина;

На 4-то място – Micococcus radiophilus – открит в отпадъчните резервоари на ядрените реактори, където се тъпчел с плутоний;

На 3-то място – Deinococcus radiodurans – полиекстремофил, оцеляващ при студ, дехидратация, вакум, киселини и радиация. При моментно облъчване с йонизираща радиация в доза 5 000 Gy колониите му запазват 100% жизненост. При 15 000 Gy – 37%. За сравнение 10 Gy могат да убият човек. Според Икономист е „почти с имунитет към радиоактивността”. Ако нейната ДНК се разбие с радиация, частите веднага се формират отново „като откъснати крайници на недоубито създание във филм на ужасите”. Може би това ще бъде един от малкото оцелели организми след ядрения холокост.

На 2-ро място – Bacillus permians – бактерията възкръснала на 18 Октомври 1999г. след като престояла 250 000 000 години в солни залежи 600 метра под Карлсбад, Ню Мексико. Това прави бактерията по-стара, дори от континентите.

На 1-во място – Streptococcus mitis – отцелял, след като бил 2 години на Марс в затворения обектив на камерата на сондата Surveyor 3, част от мисията на Apollo 12.

Ганглионова киста

Синоними: ганглион, мъртва кост, Buble’s cyst, Вible bump, Gideon's Disease, Bible therapy

В книгата си „Кръстникът” Mario Puzo описва как младия и чаровен лекар на хотела - доктор Джулс Сигал, избавя девойката Луси Мансини от появилия се преди няколко дни израстък на китката и. Той обяснява, че израстъкът може да се появи отново, но ако го премахне оперативно, тя ще остане без пари и ще трябва да носи превръзки. После силно удря ръката и с една от тежките си медицински книги и израстъкът се разнася. По-късно младият лекар разбира, че дамата притежава 10% от акциите на хотела и е можел да направи цяло състояние от малката подутина. 
Това всъщност представлява най-старият метод за лечение на ганглионовите кисти. В класическия му вариянт ударът е нанасян с Библията, от където идва и синонимът на заболяването - Buble cyst, Bible bump или Bible therapy. След като се разбрало, че не токлкова божието слова помага за изчезването на израстъка, колкото тежеста на книгата и силата на удара, с успех е започнало използването на всякакъв вид литература в борбата с него.  
Ганглионовите кисти са около 60% от доброкачествените тумори на ръката.
Те се срещат 3 пъти по-често при жените /около 70%/, от колкото при мъжете, обикновено във възрастта 20-40 год.
Произлизат от ставната капсула или от сухожилните влагалища. 
Етиология – все още е неизвестна. Предполага се дегенерация на съединителната тъкан с образуване на кистична формация. В резултат на хронично дразнене мезенхимните клети и фибробластите продуцурат муцин.
Предразполагащ фактор е физическото натоварване на ставата /стресово натоварване на ставата или често повтарящи се еднотипни движения/ – например при гимнастици, хора които пишат много на компютър и др.
Патоморфология:
Ганглионовите кисти по-често са унилобуларни и по-рядко мултилобуларни;
Могат да се локализират в областта на всяка става или сухожилно влагалищe, но най-често се локализират по дорзалната част на китката, в областта на скафоулнарната става /80%/. По-рядко са в областта на радиоскафоидната и скафотрапецоидната става.
Други от по-често срещаните локализации са по гърба на ходилото или около колянната става /киста на Baker/;
При локализация около дисталната интерфалангеална става се нарича мукозна киста, по дорзалната част на китката – дорзална киста на китката, а по воларната – воларна киста на китката; 
Те са псевдокисти – от вътрешната страна на стената им няма епител;
Изпълнени са с желеподобно съдържимо /синовиална течност/, съдържащо основно мукополизахариди, от които в най-голямо количество е хиалуроновата к-на;
Клиника:
Най-често кистите протичат асимптоматично, а значително по-рядко са болезнени, като болката се дължи на притискане на околните структури.
При притискане на нервни структури болката е по-скоро като парене с изтръпване на дисталните части от ръката или крака, които се инервират от съответния нерв. При притискане на сухожилие или става болката е тъпа. 
Обикновено формацията е фиксирана едностранно към подлежащите структури и може да променя размерите си – когато ставата се натовари тя се уголемява, а когато ставата е в покой – намалява;
Могат да са постоянни или да изчезнат и да се появят отново след известно време;
При дорзална локализация в областта на дисталната интерфалангеална става често се асоциира с остеоартрит и може да предизвика компресия на герминативния матрикс на нокъта, което да доведе до деформирането му;
Диагноза:
Физикално изследване
Трансилуминация 
Ехография
Рентгенография на ставата за изключване на тумор или артрит;
ЯМР
Диференциална диагноза трябва да се направи със синовиален сарком, хондросарком, венозна аневризма и др.
Усложнения:
Компресия на n.medianus – при воларно-радиално разположение, излизаща от карпалния канал. Може да се презентира със сетивни или моторни нарушения, които са индикация за оперативно лечение;
Компресия на n.ulnaris – при улнарно разположение и компресия на тунела на Guyon;
Лечение:
Нехирургично:
1. Наблюдение без терапия – в много от случаите /30-50%/ кистите изчезват от самосебе си без каквато и да е терапия;
2. Имобилизация на ставата;
3. Когато стената на кистата е тънка, в ранните стадии, може мануално да бъде притисната докато руптурира. В тези случаи съдържанито на кистата се резорбира;
4. Пунктиране на кистата с аспирация на съдържимото, и последваща имобилизация на ставата – успешна в 30-50%. Рецидивите при този вид лечение са около 50-80%. При повторна поява може да се направи нова аспирация или да се оперира хирургично. Някои автори препоръчват след аспирация в кухината на кистата да се инжектира стероид /за намаляване на рецидивите/.
При радиална локализация по воларната повърхност на китката, пункцията на кистата е противопоказана, тъй като често тя е в плътен контакт с радиалната артерия.
Хирургично:
1. Артроскопска ганглионектомия;
2. Отворена ганглионектомия;

1. Book метод:

2. Пункция: