Трихобезоар

Безоарът е конкремент, образувал се в гастро-интестиналния тракт от множество погълнати, несмилаеми чужди тела – косми /Trichobezoar – трихобезоар/, растения /Phytobezoar – фитобезоар/ или неразтворени лекарства /Pharmacobezoar – фармакобезоар/, примесени с хранителни частици и слуз.Терминът „Безоар” произхожда от арабската дума Badzehr – антидот, противоотрова, използвана от лекарите през 12 – 18 век за подмладяване, при чума, проказа, ухапване от змия, епилепсия и др.

Трихотиломанията /trichotillomania - от гръцки - “tricho” - косъм, “tillen” - скубане и “mania” - мания/ е обсесивно-компулсивно разстройство, свързано с неконтролируемо желание за скубане на косми от тялото. Най-често това става от скалпът, миглите и веждите. Някои изскубват космите си несъзнателно, а други при стресови състояния. Болните обикновено отричат проблема и прикриват оголените места, носейки шапки, шалове, изкуствени мигли. След като отскубнат косми от тялото си, болните се заиграват с тях, като ги въртят, слагат ги между зъбите си, дъвчат ги или понякога ги поглъщат – т.нар. трихофагия. Причините за разстройството са комплексни – обсъждат се генетични и социални фактори, стрес, недостиг на невромедиаторите серотонин и допамин и др.

Хирургичният аспект на заболяването са трихобезоарите – конкременти съставени от погълнати косми, пимесени с хранителна частици и слуз. Обикновено се локализира в стомаха или тънкото черво. Рядко са откривани в colon transversum – т.нар. Rapunzel синдром. Симптомите, които предизвиква са анемия, коремни болки, хематемезис, гадене и повръщане, субилеус и илеус, перфорация, кървене от ГИТ, панкреатит, холестаза и др. В диагностиката на заболяването значение имат:
- липсваща или нарушена космена покривка на тялото;
- палпираща се формация в епигастриума – с-м на Lamerton
- СТ, ендофиброгастроскопия, Ехо-гр.;

Лечението е оперативно. Може да се екстрахира чрез лапаротомия, лапароскопски или ендоскопски, като по-големите безоари предварително се фрагментират с безоаротом или лазер. Макроскопски безоарът е с по-тъмен цвят от нормалния цвят на космената покривка, поради денатуриране на космените протеини от силно киселинния стомашен сок. Повътхността му е блестяща, поради натрупания по повърхността му мукус. Има неприятна путридна миризма, дължаща се на задържаните не смлени хранителни мазнини и бактериалната колонизация.