Най-интересните човешки страхове /фобии/

Из „Речник на човешките фобии”

А

Аблутофобия - страх от миене и къпане. Агирофобия, Дромофобия - страх от улици или страх от пресичане на улици. Алодоксафобия - страх от собствено мнение. Амбулофобия - страх от ходене пеша. Апотемнофобия- страх от хора с ампутации. Аракибутирофобия - страх от залеване на фъстъчено масло по небцето. Аулуфобия - страх от флейти. Аурорафобия- страх от Северното сияние. Аурофобия - страх от злато.

Б

Барофобия - страх от гравитацията. Библиофобия - страх от книги.

В

Венустрафобия - страх от красиви жени. Вестифобия - страх от обличане. Винофобия, Оенофобия - страх от пиене на вино.

Г

Гамофобия - страх от женитба. Гелиофобия - страх от смях. Генофобия - страх от секс. Генуфобия - страх от колена. Геронтофобия - страх от стари хора. Гимнофобия - страх от голота. Гинефобия - страх от жени. Глософобия - страх от говорене пред публика. Графофобия - страх от писане на ръка или страх да се държат пособия за писане. Гносиофобия - страх от познание.

Д

Дентофобия - страх от зъболекари. Дидаскалейнофобия - страх да ходиш на училище.

Е

Евпофобия - страх от чуването на добра новина. Елеутерофобия - страх от свобода. Ергазиофобия - страх от работа или действие, страх на хирурга да оперира. Еритрофобия - страх от червено, кръвотечения и червена светлина. Еротофобия - страх от секс и всичко свързано с него. Ергофобия - страх от работа. Ереутрофобия - страх от изчервяване. Еуротофобия, Колпофобия - страх от женски гениталии. Eуфобия - страх да чуеш добра новина. Ефебилфобия - страх от тинейджъри.

И

Идеофобия - страх от идеи. Итифалофобия - страх от съзерцаване или мисли за еректирал пенис. Интимофобия - страх от първата интимна среща.

К

Калигинефобия -страх от красиви жени. Карнофобия - страх от месо. Катизофобия - страх от сядане. Катоптрофобия - страх от огледала. Киберфобия, Логизомеханофобия - страх от компютри и работата с тях. Кипридофобия - страх от венерически заболявания и проститутки. Коитофобия - страх от коитус. Койметрофобия - страх от гробища. Кометофобия - страх от комети. Копофобия - страх от умора. Копрастазофобия - страх от запек. Копрофобия - страх от фекалии. Коулрофобия, Коулфобия - страх от клоуни.  Ксеноглософобия - страх от чужди езици.

Л

Лаканофобия - страх от зеленчуци. Лалиофобия - страх от говорене.

М

Магейрокофобия - страх от готвене. Медомалакуфобия - страх от загуба на ерекция. Медортофобия - страх от еректирал пенис. Менофобия - страх от менструация. Метифобия - страх от алкохол. Номофобия - страх от липсата на мобилен телефон.

О

Обезофобия, Покрескофобия - страх от увеличаване на теглото. Одонтофобия - страх от зъби, търсене на стаматологична помощ. Октофобия - страх от числото 8. Онейрогмофобия - страх от мокри сънища. Опиофобия - страх да лекуваш и да изписваш рецепти на болните. Оптофобия - страх да отваряш очи.

П

Папафобия - страх от римския папа. Параскаведекатриафобия - страх от петък 13. Партенофобия - страх от девствени, млади момичета. Партурифобия - страх от раждане. Пеладофобия - страх от плешиви хора. Плутофобия - страх от богатство. Погонофобия - страх от хора с бради. Политикофобия - страх от политици. Проктофобия - страх от ректум.

Р

Ректофобия - страх от ректум и болестите, свързани с него. Рипофобия - страх от дефекация. Ритиофобия - страх от бръчки. 

С

Сингенезофобия - страх от роднини. Сомнифобия - страх от заспиване. Соцерофобия - страх от родителите на съпругата или съпруга. Софофобия - страх от учене.

Т

Театрофобия - страх от театри. Томофобия - страх от хирургически операции. Трискайдекафобия - страх от числото 13.

У

Урофобия - страх от урина и от уриниране.

Ф

Фалакрофобия - страх ог оплешивяване. Фалофобия - страх от пенис, особено, когато е в еректирало състояние. Филемафобия - страх от целуване. Фонофобия - страх от разговори по телефона. Фронемофобия - страх от мислене.

Х

Хрометофобия - страх от пари, страх да се докоснеш до тях. Хронофобия - страх от времето и часовници.

Я

Ятрофобия - страх от лекари.

Топ 6 на най-оцеляващите бактерии в света

Бактериите са навсякъде около нас. Ако тялото ни се състои от 10 на 15-та степен клетки, то бактерите в него са 100 на 15-та, като само 100 000 от тях обитават всеки квадратен сантиметър от кожата ни. И ако за тях ние представляваме място с изобилие от хранителни в-ва и удобството на постоянна топлина, влажност и мобилност, то други техни събратя са принудени да оцеляват при далеч по-екстримални условия.
Това е топ 6 на най-оцеляващите бактерии в света:  

На 6-то място – Clostridium perfringens – причинител на гангрената, който е способен да се възпроизведе за 9 минути. При такава скорост теоретично една-единствна бактерия може да произведе за два дни повече потомство, отколкото протони има във вселената. Според белгийския биохимик и нобелов лауреат Кристиан де Дуве „При наличие на достатъчно осигурени хранителни в-ва една бактериална клетка може да произведе 280 000 отделни клетки само за един ден”. За същия период човешката клетка може да постигне само едно делене.

На 5-то място – Thiobacillus concretivorans – открит от учени в Австралия, този микроб живее в концентрирана сярна киселина;

На 4-то място – Micococcus radiophilus – открит в отпадъчните резервоари на ядрените реактори, където се тъпчел с плутоний;

На 3-то място – Deinococcus radiodurans – полиекстремофил, оцеляващ при студ, дехидратация, вакум, киселини и радиация. При моментно облъчване с йонизираща радиация в доза 5 000 Gy колониите му запазват 100% жизненост. При 15 000 Gy – 37%. За сравнение 10 Gy могат да убият човек. Според Икономист е „почти с имунитет към радиоактивността”. Ако нейната ДНК се разбие с радиация, частите веднага се формират отново „като откъснати крайници на недоубито създание във филм на ужасите”. Може би това ще бъде един от малкото оцелели организми след ядрения холокост.

На 2-ро място – Bacillus permians – бактерията възкръснала на 18 Октомври 1999г. след като престояла 250 000 000 години в солни залежи 600 метра под Карлсбад, Ню Мексико. Това прави бактерията по-стара, дори от континентите.

На 1-во място – Streptococcus mitis – отцелял, след като бил 2 години на Марс в затворения обектив на камерата на сондата Surveyor 3, част от мисията на Apollo 12.

Ганглионова киста

Синоними: ганглион, мъртва кост, Buble’s cyst, Вible bump, Gideon's Disease, Bible therapy

В книгата си „Кръстникът” Mario Puzo описва как младия и чаровен лекар на хотела - доктор Джулс Сигал, избавя девойката Луси Мансини от появилия се преди няколко дни израстък на китката и. Той обяснява, че израстъкът може да се появи отново, но ако го премахне оперативно, тя ще остане без пари и ще трябва да носи превръзки. После силно удря ръката и с една от тежките си медицински книги и израстъкът се разнася. По-късно младият лекар разбира, че дамата притежава 10% от акциите на хотела и е можел да направи цяло състояние от малката подутина. 
Това всъщност представлява най-старият метод за лечение на ганглионовите кисти. В класическия му вариянт ударът е нанасян с Библията, от където идва и синонимът на заболяването - Buble cyst, Bible bump или Bible therapy. След като се разбрало, че не токлкова божието слова помага за изчезването на израстъка, колкото тежеста на книгата и силата на удара, с успех е започнало използването на всякакъв вид литература в борбата с него.  
Ганглионовите кисти са около 60% от доброкачествените тумори на ръката.
Те се срещат 3 пъти по-често при жените /около 70%/, от колкото при мъжете, обикновено във възрастта 20-40 год.
Произлизат от ставната капсула или от сухожилните влагалища. 
Етиология – все още е неизвестна. Предполага се дегенерация на съединителната тъкан с образуване на кистична формация. В резултат на хронично дразнене мезенхимните клети и фибробластите продуцурат муцин.
Предразполагащ фактор е физическото натоварване на ставата /стресово натоварване на ставата или често повтарящи се еднотипни движения/ – например при гимнастици, хора които пишат много на компютър и др.
Патоморфология:
Ганглионовите кисти по-често са унилобуларни и по-рядко мултилобуларни;
Могат да се локализират в областта на всяка става или сухожилно влагалищe, но най-често се локализират по дорзалната част на китката, в областта на скафоулнарната става /80%/. По-рядко са в областта на радиоскафоидната и скафотрапецоидната става.
Други от по-често срещаните локализации са по гърба на ходилото или около колянната става /киста на Baker/;
При локализация около дисталната интерфалангеална става се нарича мукозна киста, по дорзалната част на китката – дорзална киста на китката, а по воларната – воларна киста на китката; 
Те са псевдокисти – от вътрешната страна на стената им няма епител;
Изпълнени са с желеподобно съдържимо /синовиална течност/, съдържащо основно мукополизахариди, от които в най-голямо количество е хиалуроновата к-на;
Клиника:
Най-често кистите протичат асимптоматично, а значително по-рядко са болезнени, като болката се дължи на притискане на околните структури.
При притискане на нервни структури болката е по-скоро като парене с изтръпване на дисталните части от ръката или крака, които се инервират от съответния нерв. При притискане на сухожилие или става болката е тъпа. 
Обикновено формацията е фиксирана едностранно към подлежащите структури и може да променя размерите си – когато ставата се натовари тя се уголемява, а когато ставата е в покой – намалява;
Могат да са постоянни или да изчезнат и да се появят отново след известно време;
При дорзална локализация в областта на дисталната интерфалангеална става често се асоциира с остеоартрит и може да предизвика компресия на герминативния матрикс на нокъта, което да доведе до деформирането му;
Диагноза:
Физикално изследване
Трансилуминация 
Ехография
Рентгенография на ставата за изключване на тумор или артрит;
ЯМР
Диференциална диагноза трябва да се направи със синовиален сарком, хондросарком, венозна аневризма и др.
Усложнения:
Компресия на n.medianus – при воларно-радиално разположение, излизаща от карпалния канал. Може да се презентира със сетивни или моторни нарушения, които са индикация за оперативно лечение;
Компресия на n.ulnaris – при улнарно разположение и компресия на тунела на Guyon;
Лечение:
Нехирургично:
1. Наблюдение без терапия – в много от случаите /30-50%/ кистите изчезват от самосебе си без каквато и да е терапия;
2. Имобилизация на ставата;
3. Когато стената на кистата е тънка, в ранните стадии, може мануално да бъде притисната докато руптурира. В тези случаи съдържанито на кистата се резорбира;
4. Пунктиране на кистата с аспирация на съдържимото, и последваща имобилизация на ставата – успешна в 30-50%. Рецидивите при този вид лечение са около 50-80%. При повторна поява може да се направи нова аспирация или да се оперира хирургично. Някои автори препоръчват след аспирация в кухината на кистата да се инжектира стероид /за намаляване на рецидивите/.
При радиална локализация по воларната повърхност на китката, пункцията на кистата е противопоказана, тъй като често тя е в плътен контакт с радиалната артерия.
Хирургично:
1. Артроскопска ганглионектомия;
2. Отворена ганглионектомия;

1. Book метод:

2. Пункция:

Диабетно стъпало – интра-лезионно приложение на Insulin.

Отдавна на пациентите изправени пред т.нар. Протеус-проблем “Диабетно стъпало” / поради метаморфозна същност на заболяването, подобно на морския бог Протеус от древногръцката митология, за който се е вярвало, че може да приема различни форми./ са известни различни мазила, с ясен или не чак до там състав, един от компонентите на които е Insulin. Ето и теоретичната обосновка за включването му в тях: Установено е, че екзогенното приложение на Инсулин стимулира инсулиновите рецептори и рецепторите за растежни фактори. Експресията на Инсулин-подобния растежен фактор-1 /Insulin-like growth factor-1 (IGF-I)/ е налице във всички слоеве на епидермиса при здрави хора. При диабетно болните в интактната кожа експресията на фактора е само в stratum granulosum и stratum spinosum, и липсва в базалните слоеве на дермата, в ръбовете на язвата и в дермалните фибробласти. Освен това, в раневия секрет при диабетици има повишено разпадане на Инсулина, което може да бъде важен фактор за забавяне заздравяването на раните. В допълнение, в култури от фибробласти, изолирани от хронични диабетни рани се установява, че фибробластите имат намален потенциал за пролиферация и абнормална морфология. Вероятно това е резултат от липсата на стимулиращи растежа им фактори.
Скоро попаднах на една публикация от 2006г. в The Diabetic Food Journal на Odd Erik Johansen и съавтори, които съобщават за първите си стъпки по пътя към един нов начин в локалното приложение на Insulin’а – а именно инталезионно, чрез инфилтриране на раневите ръбове с 4Е бързодействащ инсулин веднъж седмично /intra-ulcero/. По този начин, те са стимулирали зарастването на язва с изходни размери 0.7/2.4см., която се затворила в рамките на 12 седмици, при 59 годишен мъж с диабет тип-1. Така интралезионното приложение на инсулин може да бъде нова алтернатива в лечението на труднозарастващите язви при диабетно стъпало.

Хемикорпоректомия /hemicorporectomia, hemicorporectomy, транслумбална ампутация/

Встремежът си за спасяване на човешкия живот хирургията често е прибягвала до различни свръхрадикални операции. Така например през 1949г. Urban от Memorial Hospital в New York за постигане на дефинитивно лечение на карцином на мл.жлеза премахва почти полвината гръдна стена – извършва парастернална лимфна дисекция чрез резекция на залавните места на 2-ро до 5-то ребро за стернума en block с препарата.

Друг пример за свръхрадикалност е хемикорпоректомията – премахване на краката, тазовите кости, вътрешните и външните генитали, част от отделителната система, ректума и ануса. Първата такава операция е извършена едноетапно, през Февруари 1960г. от Charles S. Kennedy, на 74-годишен мъж по повод авансирал колоректален карцином. Пациентът почива 11 дни след това от тежък белодробен оток. Първата успешна хемикорпектомия е направена в Минесота през 1961г. от J. Bradley Aust и Karel B. Absolon на 29-годишен параплегик с малигнизирали декубитални язви. Пациентът живее 19 години и почива от белодробен оток. В бившата СССР първата операция е извършена през 1987г. от В. Д. Федоров в НИИ на 29-годишен пациент с рецидивиращ плоскоклетъчен карцином на ректума. До настоящия момент в световната литература са описани най-малко 44 такива операции, като освен тях има и много неописани.

Показанията за тази изключително травмираща и рядка операция са тежки травми в долната полвина на тялото, резистентни на лечение и малигнизирали декубитуси при болни приковани на легло, разпространени тумори на гръбначния стълб и тазовите кости, фрактура тип „open-book” и неподаващ се на лечение остеомиелит на тазовите кости, неконтролируеми язви и абсцеси в тазовата област, водещи до сепсис, когато с тазова екзентерация не може да бъдат премахнати достатъчен обем тъкани.

Операцията може да се извърши едно или двуетапно, като на първи етап се прекъсват ректума и уретерите и се извежда колостома и уростома за отвеждане на фекалиите и урината. Вторият етап е самата ампутация, при която vasa iliaca comm., v.cava inf., лумбалните прешлени на ниво L3-5, дурата и cauda equina се прерязват, след което предното и задното кожно ламбо се зашиват.  

Премахването на около полвината от съдовата система налага постоперативно мониториране на сърдечната дейност до пълна адаптация на сърцето към новите обеми. Малки съдови загуби могат да доведат до шок, както и интравенозните инфузии лесно могат да доведат до белодробен оток. Освен това е необходимо мониториране и поддръжка на бъбречната и дихателната функция. Липсата на нормална коремна стена води до редукция на белодробния витален капацитет и нарушаване на съотношението вентилация/перфузия.

Що се отнася до травматичната хемикорпоректомия и всички травми с обем близък до нейния, общоприето правило е такива болни да не се ресуститират и състоянието да се смята за несъвместимо с живота и недвусмислено водещо до смърт.

След хемикорпоректомия болните са годни за протезиране с вдлъбнати протези, подобни на кофа с два отвора, за поддържане на коло- и уростомата.