Трите големи стъпки в историята на съвременната хирургия...

Рожденият ден на съвременната хирургия е 16 октомври 1846г., когато в Massachusetts General Hospital, William Thomas Green Morton прави първата анестезия с етер на пациент, който хирургът John Collins Warren трябвало да оперира по повод субмандибуларен съдов тумор.
Тогава анестезиологът казал: Your patient is ready!
Пациентът: I did not experience pain at any time!
Хирургът: Gentlemen, this is no humbug!
От тогава насам операционната зала се нарича Ether Amphitheater,
денят – Ether Day,
а използването на етера – The death of pain.
До този момент болката е налагала да се оперира бързо. Така например Liston е извършвал ампутация за 25 сек., а Larrey – военният хирург на Наполеон е извършвал 200 ампутации за 24 часа. Наркозата е внесла в операционните спокойствие и тишина, което позволило на хирурзите да се преместят да оперират от подземията, на по-горните етажи.

И ако въвеждането на анестезията е първата голяма крачка към съвременната хирургия то втората са безспорно асептиката и антисептиката. В предасептичната ера хирурзите често са оперирали облечени във фрак и са миели ръцете си не преди а след операцията. Най-големия бич за хирургията била раневата инфекция.
Н. И. Пирогов пише – „ По-голяма част от ранените умират не от нараняването, а от болничната зараза.”
Джеймс Симпсън, въвел хлороформа в Единбург пише – „ Човекът, поставен на операционната маса, рискува много повече от войниците в ада на Ватерло.”
Хирурзите се страхували от ножа, болните от операцията, която им причинявала мъчения и смърт. И въпреки драмата първите намирали кураж да оперират, а вторите в отчаянието си рискуали, за да отцелеят.
В края на XIII в. и началото на ХIV в. Хайнрих фон Мондевил препоръчва раните да се промиват със силно вино.
Н. И. Пирогов смята, че инфектирането на раните става чрез “миазми” от ръцете на хирурга и препоръчва дезинфекция със спирт и йод.
Игнац Филип Земелвайс /Semmelweis/, като млад лекар работи в една акушерска клиника във Виена, в която се обучаватли лекари. Смъртността от родилна треска в клиниката била много висока. Два факта привличат вниманието му:
- смъртността от родилна треска в клиниката в която той работи и се обучават студенти е по-висока от тази в съседната клиника, където не се провежда обучение на студенти.
- присъствайки на аутопсията на професора по анатомия Kolletchka, който умира след убождане при аутопсия на жена починала от родилна треска, той установява същите промени както при родилната треска.
Той доказва, че родилната треска се пренася от студентите по медицина, които последователно извършват аутопсии на починали от родилна треска жени и прегледи на родилки.
На заседание на Виенското медицинско дружество през 1847г. той прави своето заключение – „треската е причинена от пръстите на лекарите...” Да се приеме тогава това твърдение било абсурдно и оскърбително.
Semmelweis въвежда предварително измиване на ръцете с вода, сапун и калциев хлорид. В резултат на тези мерки смъртността в клиниката му намалява от 15% на 1.27% за 2 г.
Откритието му не било прието добре. Той бил усмиван и гонен. Умопобърква се и умира едва на 47 години в една виенска лудница.
Luis Pasteur oткрива причинителите на ферментацията и гниенето и поставя основите на микробиологията.

Карболовия пулверизатор на Lister
Lister разработва метод за профилактика на раневите инфекции посредством химични средства. Използва 2-3% разтвор на карболова к-на с която напоявал всички материали, които идвали в прекосновение с раната на болния – инструменти, марли, конци. Съобразено с тогавашното схващане, че заразата иде от въздуха, от двете страни на операционните маси били поставяни пулверизатори, които непрекъснато разпръсквали разтвор на карболова к-на. Този метод намалява леталитета от 45% на 15%. Карболовата киселина обаче дразнела тъканите на оперирания и често водела до интоксикация на оператора и помощниците му. Постепенно се установило че опасността от инфекция на раната не е толкова голяма от страна на въздуха и пулверизирането му с карболова киселина се изоставило.
Terrier, Bergmann и Hallsted въвеждат сухите стерилизатори със загряване до 160'С или чрез барабаните на Шимелбуш с температура 130'С и налягане от 2-3 атмосфери.

Третата голяма стъпка е кръвопреливането /виж. по-горе/...