Нормалното за клетката количество протеин HER 2 се кодира от 2 копия на гена HER 2. В някои случаи броя на тези гени е многократно увеличен /амплификация на гена/, което води до ексцесивна продукция на протеина HER 2 – сигнал за клетките да се делят много по-бързо от нормалните.
Изследването на тумора се прави веднага след хирургическата операция или от парафиновите блокчета, които се пазят продължително време в патологията.
Чрез имуннохистохимичен (IHC) анализ се определя HER 2 статуса на пациентката. Тумор се счита за HER2-позитивен, когато се установи HER 2-свръхекспресия /голямо количество HER 2-рецептори/ по повърността на клетките му – около 10 пъти повече в сравнение с нормалните клетки на млечната жлеза.
Резултатите могат да бъдат от 1+, 2+ или 3+.
3+ означава, че пациентката има HER2-позитивен рак на гърдата /15% до 30% от всички жени с карцином на млечната жлеза/, и е показана за лечение с моноклонални антитела /Тrastuzumab, Herceptin®/, блокиращи рецептора, като по този начин не се позволява той да реализира ефектът си върху клетката;
2+ резултатът е неясен и трябва да се направи допълнителен тест – CISH. Ако той е позитивен, се включва лечение.
1+ пациентката е HER 2-отрицателна и не се подлага на лечение.
HER2-позитивните тумори са много по-агресивни и по-често рецидивират, за разлика от HER2-негативни.
четвъртък, 11 септември 2008 г.
HER 2 рецептор /c-ErbB2, human epidermal growth factor receptor-2, Човешки Епидермален Растежен фактор Рецептор - тип 2./ и рак на гърдата.
ER-β и прогностичната му стойност при рака на млечната жлеза, при пациентки на адювантна терапия с Tamoxifen.
Публикация на Naoko Honma, MD, Research Team for Geriatric Diseases, Tokyo Metropolitan Institute of Gerontology, Japan в Journal of Clinical Oncology съобщава, че имунохистологичното типизиране на открития през 1996г. естрогенов рецептор бета (ER-beta) има важно значение за прогнозата и протичането на рака на млечната жлеза при жени, подложени на адювантна терапия с тамоксифен.
Така например наличието на ER- βN или ER- β1 се свързва с по-добра преживяемост, за разлика от наличието на ER- β2. ER- β1 е значимо асоцииран с преживяемостта при постменопаузалните, но не и при пременопаузалните жени. ER-β1 позитивността се асоциира със сигнафикантно по-добра преживяемост при жени с ER-α /-/, PR /-/ или при тройно негативните тумори с ER-α /-/, PR /-/, HER /-/, за които се счита, че са хормонално не чувствителни, имат лоша прогноза и изискват химиотерапия.
вторник, 22 април 2008 г.
Самоизследване за Рак на Гърдата
Никоя жена не е застрахован срещу рак на гърдата. Оправдания като „Тава пък точно на мен ли ще се случи” са наивни и неоправдани. Често те са причина за ненавременната диагностика на заболяването. Ракът на гърдата е лечим, когато се открие в ранен стадий. А ключа за ранното му диагностициране е самоизследването. Ако златният стандарт в диагнозата /тройна диагностика/ на рака на гърдата са клиничното изследване, ехо-/мамографията и тънкоиглената аспирационна биопсия, то за скрининга са:
- самоизследването,
- клиничното изследване и
- мамографията.
Препоръки на American Cancer Society /ACS/:
- 1 x месечно самоизследване след 20год.
- 1 х годишно клиничен преглед след 35год.
- мамография през 2 години след 40год., и ежегодно 50-60год.
Техника на самоизследване:
Трябва да започне след навършване на 20 годишна възраст и да се осъществява ежемесечно, 3-5 дни след края на менструацията, когато гърдите не са напрегнати и болезнени.
Последователно се прилагат следните 3 метода:
В изправено положение пред огледалото:
Първоначално с прибрани до тялото ръце, а след това с вдигнати отвесно над главата се оглеждат внимателно гърдите за промени във формата и повърхността им - наличие на вдлъбнатина или подутина, набръчкване на кожата, промени в гръдното зърно – разязвявания, крусти, секреция;
След това ръцете се поставят на кръста и се проследвява дали двете зърна са на еднаква височина. При рак на гърдата, поради ретракция на Купферовите връзки, засегнатата гърда може да е леко повдигната нагоре в сравнение с незасегнатата. Следва навеждане напред при което също се определя симетрията между двете гърди.
Изследване на млечните жлези при къпане:
Пръстите се плъзгат по-лесно върху мократа кожа. Едната ръка се поставя на тила, а с другата се опипва гърдата с 2, 3 и 4-ти пръсти събрани един до друг. Изследването е по-посока на часовниковата стрелка, като последователно се обхождат с кръгообразни движения всички квадранти. След това се опипва аксиларната ямка. Следва последователно притискане зърната между палеца и показалеца, за да се провери изтича ли от тях секрет.
Легнало по гръб положение:
Под рамото на изследваната жлеза се поставя възглавница и съответна ръка се поставя под главата. С върха на пръстите на противоположната ръка с кръгови движения се опипват всички части на гърдата, като се започва от най-външния й край и се продължава по посока на часовниковата стрелка. Извършват се поне 3 кръга, като при всеки следващ се преместват пръстите на 2-3 см навътре към гръдното зърно. Трябва да се обърне внимание върху плътността на жлезата, наличието на бучки, подутини и уплътнения.
