Аугментационна мамопластика или как гърдите стават цици...

История...
Опитите за корекция на бюста датират още от древни времена, когато жените за тази цел са използвали тежести, корсети и др.
Едва в края на 19век започват първите опити това да стане по оперативен път. До този момент единствената хирургична намеса върху гърдата била с нажежено желязо, като опит за лечение на рака на млечната жлеза.
1895 - Vincenz Czerny прави опит за увеличаване на бюста на жена, използвайки мастна тъкан от липом, разположен на гърба й;
1889 – R. Gersuny опитва със същта цел да инжектира течен парафин. Този метод се радвал на първоначален успех и последващо разочарование от многобройните усложнения които водил след себе си – възпаление на жлезата, с последваща фиброза и деформация до неузнаваемост, или при попадане в кръвоносен съд се стигало до инфаркти, инсулти или ослепяване в следствие емболизация на очните кръвоносни съдове.
1936 – Е. Schwarzmann употребява стъклени балони. Стъклото било инертно и липсвала реакция от организма него, но резултатите не били достатъчно добри – новите гърди били красиви, но твърди, трябвало много да се пазят за да не се счупят и не след дълго около стъклото разраствала фиброзна тъкан, която водела до образуването на капсуларна контрактура и не само че опорочавала резултатите, но и причинявала болка.
А.Вишневски предлага първоначално имплантиране на стъклени протези и след изграждане на фиброзната капсула около импланта, той да се отстрани и кухина да се запълни с разтвор на кайсиево или маслиново масло. За жалост маслото прониквало в тъканите, поради което и този метод бил изоставен.
1940 – Японските проститутки започват масово да си инжектират субстанции подобни на парафина, гъби и силикон който не е предназначен за медицински цели.
1960 – Първите силиконови гръдни импланти са разработени от двама пластични хирурзи от Тексас – Frank Gerow и Thomas Cronin. Те представляват силиконов гел в силиконова обвивка. Преди това директното имплантиране на силиконов гел в млечните жлези имало подобни усложнения като при парафина, изразени в по-малка степен.
През Септември 1997 The Journal of the National Cancer Institute публикува преглед на голям брой медицински изследвания, които доказват, че гръдните импланти не причиняват рак на гърдата.
През 2000 година FDA /Food and Drug Administration – Федерацията за контрол върху храните и лекарствата в САЩ/ препоръчва да се използват импланти с физиологичен разтвор. Според статистиката за разлика от силиконовите гелове, тези протези много по-често се пукали, но не били вредни за организма.

Видове...
В зависимост от съдържанието на импланта:
- серумни импланти – пълни с физиологичен р-р.
- гелови импланти /силиконови/ - с няколко степени на кохезитет – от по-меки до по-твърди;
Според вида на обвивката:
- с гладка повърхност
- с текстурирана /грапава/ повърхност;
Според височината имплантите се делят на:
- нископрофилни – широка основа и малка височина
- средни,
- високопрофилни – тясна основа и голяма височина 
Според формата:
- анатомична /капковидна/
- кръгла /стандартна/ с нисък, среден, висок профил.

Техники...
Имплантът може да се постави под гърдата чрез няколко достъпа:
- през гънката под гърдата – инфрамамарен достъп;
- през разрез около ареолата – хемипараареоларен достъп;
- през подмишницата – аксиларен достъп;
- през пъпа - по ендоскопски път – широко се използва от филмовите звезди в Холивуд.
В зависимост от мястото на поставяне имплантите биват:
Субкутанни – поставят се над m. pectoralis major.
Субпекторални – поставят се под m.pectoralis major.