James J. Stark, M.D., Cancer Treatment Centers of America публикува през ноември 2000г. в New England Journal of Medicine хипотезата, че върху лявата гърда на статуята „Нощ”, от скулптурната композиция Ден и Нощ на Микеланджело Буонароти изваяна върху гробницата на Джулиано Медичи, има данни за напреднал рак на гърдата. Ракът на гърдата е на първо място по честота сред злокачествените заболявания при жената.
До настоящият момент, въпреки все по-широкото навлизане на орган-съхраняващите операции, златен стандарт в лечението му е модифицираната мастектомия а модо Patey, която включва тотална мастектомия с аксиларна лимфна десекция.
Това е една изключително травмираща операция, не само в чисто физически смисъл.
Още от древността гърдата е била символ на женственост.
Редица проучвания показват че 90-99% от жените, претърпели тази операция се затварят в себе си и изпадат в депресия. При жените с РМЖ, мастектомията е причина за разпадане на семейството в 18-23%, и до 55% при възраст на партньорите до 40 години. Малко са мъжете способни да приемат този факт. Някои започват извънбрачни връзки, други подават молба за развод. Най-лошото е, че и самите жени смятат себе си за грозни и уродливи.
Днес за изход от тази ситуация наред с органосъхраняващите операции - парциална мастектомия /квадрантектомия/, секторална резекция /лумпектомия, туморектомия, локална ексцизия/ и др., все повече се налага методът наречен Skin-Sparing Мастектомия /Neeple Skin-Sparing Mastectomy, Subcutaneous Mastectomy/ – ареолосъхраняваща субкутанна мастектомия.
При тази операция с инфрамамарен или парааореоларен разрез се достига до туморната формация, която се отстранява заедно с 90-98% от паренхима, като се запазват кожата заедно с ареоломамиларният комплекс. Следва поставяне на силиконов имплант или мястото на липсващия паренхим се изпълва със собствени тъкани - TRAM-flap, MLD-flap и др . Операцията е показана при:
Т1 - тумор ≤2 см,
Клинично N0 аксила,
Тумор разположен ≥ 2 см от кожата,
Тумор отстоящ на повече от 2,5 см от ареолата,
Малки до средни по големина млечни жлези без птоза (отпада необходимостта от симетризиране на контралатералната гърда).
Предварителното ендоскопско автономизиране на ареоломамиларния комплекс, намалява риска от некроза на папилата и ареолата. При него ареоломамиларния комплекс се отделя от кожата, така че се оставя да се изхранва само от дермалната васкуларна мрежа.
На втори етап след 2 седмици се извършва радикална субкутанна мастектомия със субпекторално протезиране.
След операцията остава дискретен постоперативен цикатрикс съизмерим с този след аугментационна мамопластика.
До настоящият момент, въпреки все по-широкото навлизане на орган-съхраняващите операции, златен стандарт в лечението му е модифицираната мастектомия а модо Patey, която включва тотална мастектомия с аксиларна лимфна десекция.
Това е една изключително травмираща операция, не само в чисто физически смисъл.
Още от древността гърдата е била символ на женственост.
Редица проучвания показват че 90-99% от жените, претърпели тази операция се затварят в себе си и изпадат в депресия. При жените с РМЖ, мастектомията е причина за разпадане на семейството в 18-23%, и до 55% при възраст на партньорите до 40 години. Малко са мъжете способни да приемат този факт. Някои започват извънбрачни връзки, други подават молба за развод. Най-лошото е, че и самите жени смятат себе си за грозни и уродливи.
Днес за изход от тази ситуация наред с органосъхраняващите операции - парциална мастектомия /квадрантектомия/, секторална резекция /лумпектомия, туморектомия, локална ексцизия/ и др., все повече се налага методът наречен Skin-Sparing Мастектомия /Neeple Skin-Sparing Mastectomy, Subcutaneous Mastectomy/ – ареолосъхраняваща субкутанна мастектомия.
При тази операция с инфрамамарен или парааореоларен разрез се достига до туморната формация, която се отстранява заедно с 90-98% от паренхима, като се запазват кожата заедно с ареоломамиларният комплекс. Следва поставяне на силиконов имплант или мястото на липсващия паренхим се изпълва със собствени тъкани - TRAM-flap, MLD-flap и др . Операцията е показана при:
Т1 - тумор ≤2 см,
Клинично N0 аксила,
Тумор разположен ≥ 2 см от кожата,
Тумор отстоящ на повече от 2,5 см от ареолата,
Малки до средни по големина млечни жлези без птоза (отпада необходимостта от симетризиране на контралатералната гърда).
Предварителното ендоскопско автономизиране на ареоломамиларния комплекс, намалява риска от некроза на папилата и ареолата. При него ареоломамиларния комплекс се отделя от кожата, така че се оставя да се изхранва само от дермалната васкуларна мрежа.
На втори етап след 2 седмици се извършва радикална субкутанна мастектомия със субпекторално протезиране.
След операцията остава дискретен постоперативен цикатрикс съизмерим с този след аугментационна мамопластика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар