Химиотерапия-индуцирано повръщане

Един от най-големите страхове на хората подложени на антинеопластична терапия е свързаното с нея гадене и повръщане. Два от факторите от които зависи то са пол и възраст. По-висок е риска при жени в млада възраст. При пациенти с висока алкохолна консумация рискът е по-малък.
Еметогенеза:
Рефлексът на повръщането е представен в много животински видове – от рибите до бозайниците. Рецепторите, които са свързани с него са разположени в терминалния край на абдоминалните вагусови еференции. Това са 5HT3 р-р, неврокинин-1 р-р и холецистокинин-1 р-р. Тези рецептори са в близаст до ентероендокринните клетки на ентералната мукоза, в проксималната част на тънкото черво, които произвеждат съответните им медиатори – 5HT, субстанция Р и холецистокинин. Антинеопластичните агенти достигат до ентероендокринните клетки по ентерален път, при пер орална химиотерапия или по кръвен път, при интравенозна химиотерапия. Стимулират отделянето на посочените по-горе медиатори, които се свързват с рецепторите на вагусовите еференции. Това води до генериране на еферентни импулси, достигащи до nucleus tractus solitaris и area postrema.
Приема се че 5HT, произвеждан от ентерохромафинните клетки има първостепенна роля в индуцирането на остро повръщане.
Антиеметици:
I. С висок терапевтичен индекс:
1. 5HT3 р-рни антагонисти:
Оndansetron amp. 2mg/2 ml, tabl. 4 mg /Zofran, GlaxoSmithKline/,
Dolasetron amp. 100mg/5ml, amp. /Anzemet, Sanofi-Aventis/,
Granisetron 3mg/3ml /Kytril, Roche/,
Tropisetron /Navoban, Novartis/,
Palonosetron /Aloxi/.
1 ден преди химиотерапията:
Оndansetron – 8mg или 0.15mg/kg. i.v., 8mg p.o.
Dolasetron – 100mg или 0.8mg/kg. i.v., 100mg p.o.
Granisetron – 1mg или 0.01mg/kg. i.v., 2mg p.o.
След химиотерапията:
Оndansetron – 2 х 8mg p.o., 2-3 дни.
Dolasetron – 100mg p.o./дневно, 2-3 дни.
Granisetron – 2 х 1mg p.o., 2-3 дни.
2. Неврокинин-1 р-рни антагонисти - Aprepitant /Emend/:
1 ден преди химиотерапията – 125mg p.o.
След химиотерапията – 80mg p.o./ден, 2-3 дни.
3. Кортикостероиди – Dexamethasone, Methylprednisolone;
1 ден преди химиотерапията:
Dexamethasone – 12-20 mg i.v., p.o.
След химиотерапията:
Dexamethasone – по 10-20mg 2-4 пъти дневно или по 4-8mg p.o. 2-4 пъти дневно
Methylprednisolone – 250-500mg 2-4 пъти дневно;
Освен антиеметичен ефект, повишават настроението и апетита;
II. С нисък терапевтичен индекс:
1. Допаминергични D2 антагонисти – Мetoclopramide /Degan, Reglan/;
1 ден преди химиотерапията – i.v. 1-2mg/kg.
След химиотерапията – i.v. 1-2mg/kg., p.o. 0.5mg/kg. на 6h. 2-4 дни.
Странични ефекти са екстрапирамидна с-ка, диареа и седация, която е с положителен ефект при тези болни.
2. Бензодиазепини – Lorazepam – 1-4mg на 4-6h, i.m., i.v., Midazolam. Не Diazepam!
3. H1-блокери – Antiallersin, Medril;
Терапия в зависимост от еметичния риск:
Висок еметичен риск:
1 ден преди химиотерапията:
5-HT3 антагонист + Dexamethasone + Aprepitant
След химиотерапията:
Dexamethasone + Aprepitant
Умерен еметичен риск:
1 ден преди химиотерапията:
5-HT3 антагонист + Dexamethasone + Aprepitant – при лечение с антрациклин + циклофосфамид;
5-HT3 антагонист + Dexamethasone – при лечение с други антиметаболити;
След химиотерапията:
Aprepitant или Dexamethasone – при лечение с антрациклин + циклофосфамид;
5-HT3 антагонист или Dexamethasone – при лечение с други антиметаболити;
Нисък еметичен риск:
1 ден преди химиотерапията – Dexamethasone
След химиотерапията – не.
Минимален еметичен риск – не.