Резултати от първата парциална лицева алотрансплантация.

Първото частично присаждане на лице е направено на 27 Ноември 2005г. във Франция. Реципентът е 38 годишна жена, коята е била нахапана по лицето от кучето си на 25 Май 2005г. Донор е 46 годишна жена с мозъчна смърт, съвместима с реципиента по кръвна група /О/, Rh /+/ и 5 HLA-антигена.
Схематично представяне на хирургичната операция:

Съдови анастомози на лява и дясна aа.facialеs /в червено/ и vv.faciales /в синьо/, сутура на сетивните максиларен и мандибуларен нерв /в жълто/ и на долния клон на n.facialis sin. /в зелено/ и мускулномускулен шев на m. levator labii sup. и m. zygomaticus minor et major.

Имуносупресиращата терапия включва – Антитимоцитен глобулин / Thymoglobulin/;Fujimycin; Мycophenolate; Prednisone;
Вкючени са и медикаменти за профилактика на CMV-инфекция и пневмоцистна пневмония.
Направена е и хемопоетична стволово-клетъчна трансплантация, като е взет предоперативно костен мозък от crista iliaca на донора, който в съответствие с Маямския протокол за котрансплантация на бъбречни и костно-мозъчни клетки е инфузиран на реципиента на 4 и 11 ден след лицевата алотрансплантация.
Взети са редица биопсии от оралната мукоза и кожния графт за установяване статуса на алографта.
Пациентката претърпява два епизода на остро отхвърляне на графта – на 8 и 214 опстоперативен ден. Епизодите протичат с постепенно нарастващ едем и еритем на кожата на графта и оралната мукоза. При направената биопсия е намерена кръглоклетъчна инфилтрация, епителен интрацелуларен едем, базално-клетъчна вакоолизация и апоптоза на кератоцитите. Тези лезии се определят като 1-2 степен по класификацията за острото отхвърляне на смесени тъкани. Първият епизод е във връзка с намаляването на дозите на имуносупресиращата медикация. След трикратни интравенозни болуси на 1000mg Methylprednisolone лезионните огнища претърпяват обратен ход. Вторият епизод на отхвърляне е овладян с три болуса от по 750mg Methylprednisolone, p.o. Преднизолон и локални апликации с унгвентни форма на Сlobetasol and Тacrolim.
Екстракорпорална фототерапия е назначена от август 2006г., два месеца след втория епизод на отхвърляне и има за цел да намали риска от бъдещи епизоди на остро отхвърляне.
По време на възстановяването пациентката претърпява и 2 инфекциозни усложнения. Първото е на 185 ден – Herpes siplex вирусна инфекция, която е повлияна от Valacyclovir и Acyclovir Cream. Втората инфекция е с molluscum contagiosum, няколко дни след възстановяването от втория епизод на остро отхвърляне, по повърхността на графта. Лезията е излекувана с кюретаж.
Системните усложнения, които се получават в хода на възстановяването са остра бъбречна недостатъчност, тромбоцитопения, хемолитична анемия и хипертонична криза.
Назначена е рехабилитационна програма, включваща активни и пасивни упражнения за лицевата мускулатура, както и психотерапия предоперативно и постоперативно – ежедневно през първите 4 следоперативни седмици и 2 пъти седмично през следващите 4 месеца.
Резултати:

Снимките от ляво на дясно показват пациентката 4 години преди травмата, 1 година след трансплантацията с грим и 18 месеца след трансплантацията без грим.
Пациентката започва да се храни и приема течности в края на 5 постоперативна седмица, като понякога се наблюдава изтичане на течностите от устата, което напълно изчезва към 12 месец. Чувствителността за леко докосване, топло и студено се възстановява напълно до 6месец след трансплантацията. Моторното възстановяване е по-бавно и контактът на устните, позволяващ пълно затваряне на устата става около 10 месец.
По материали на NEJM