Остро слънчево изгаряне

Слънчевото изгаряне представлява остра възпалителна реакция на кожата в резултат на ексцесивната и експозиция на ултравиолетови лъчи /UVRadiation/. През лятото това най-често става на плажа, под лъчите на слънцето или в солариума.
Патофизиология:
UV-спектър се дели на:
UVA-I - 340-400 nm
UVA-II - 320-340 nm
UVB - 290-320 nm
UVC - 200-290 nm
Слънчевата UVR с дължина на вълната под 290 nm се филтрират от атносферата и не достигат земната повърхност. UVB лъчите са по-еритемогенни от UVA лъчите и се считат за основни причинители на острото слънчево изгаряне.
Минималната единична доза на UVR, нужна за да причини еритема след 24 часа се нарича минимална еритемна доза - MED.
UVR водят до вазодилатация на кожните съдове, което клинично се презентира с еритема. В рамките на час започва усилено образуване на медиатори – простагландини /Pg/, левкотриени, хистамин, серотонин, TNF и др. Цитокините допълнително допринасят за нарастването на възпалителната реакция, като водят до неутрофилна и Т-клетъчна инфилтрация. След 2 часа от началото на експозицията увредата на епидермалните клетки е осезаема. В кератиноцитите и Лангерхансовите клетки започват апоптоични промени в резултат на UVR-индуцирано увреждане на DNA. Еритемата започва към 2-4час след експозицията и достига своя максимум около 12-24час.
По-ниско интензивното облъчване /в сутрешните и следобедните часове/ и по-кратката експозиция води до нарастване на кожната пигментация /тен/, което е защитна реакция срещу по-нататъчното увреждане на клетките от UVR. Това става в две фази:
1-ва фаза – непосредствено пигментно потъмняване – в резултат на оксидация и преразпределяне на наличния меланин;
2-ра фаза – забавено потъмняване /след 24-48часа/ – в резултат на синтеза на допълнителни количества меланин.
Неколкократното излагане на ниски дози UVR води до уплътняване на кожата, за сметка на stratum corneum и супресия на клетъчно-медиирания имунитет.
Клиника:
Острото слънчево изгаряне обикновено е първа степен по класификацията на Вишневски-Шрайбер-Вилявин. По-рядко се срещат изгаряния от втора степен, които често са асоциирани с дехидратация и вторично инфектиране на засегнатите кожни участъци. Степента на пораженията зависи от вида кожа:
Тип 1 – много светла – винаги изгаря, без да се получава тен. При този тип кожа не е препоръчително използването на солариум. Препоръчва се при излагане на слънце използване на защитни кремове със Sun Protection Factor (SPF) над 15;
Тип 2 – светла – винаги изгаря, получава се минимален светъл тен. Препоръчва се използване на SPF над 12;
Тип 3 – светло кафява – среден риск от изгаряне, слаб тен, SPF 8-15;
Тип 4 – мургава – минимално изгаряне, добър тен, SPF 6-15;
Тип 5 – кафява – рядко изгаря, тъмен, плътен тен, SPF 6-15;
Тип 6 – черна – рядко изгаря, тъмен, плътен тен, SPF 6-15;
При тип 4 и 5 например за да причинят еритема са необдодими 3-5 пъти по-големи дози UVR в сравнение с необходимите при тип 1 и 2.
Степента на пораженията зависи и от степента на хидратация на кожата – UVR е по-неефективна върху сухата кожа.
Симптомите свързани с острото слънчево изгаряне са еритема и едем на кожата, при втора степен има участъци с були, болка, понякога температура, треска, неразположение, повръщане.
Еритемата изчезва за 4-7 дни с десквамация на кожата.
Лечението включва:
- нестероидни противовъзпалителни с-ва – поради инхибиране на Pg-синтеза намаляват болката и възпалението. Ранното започване на терапията с тях е много по-ефективно.
- аналгетици – аналгин, парацетамол;
- p.o. или i.v. /при повръщане/ рехидратация;
- кратък курс с глюкокортикостероиди – уплътняват клетъчните мембрани и имат антиинфламаторен ефект.
Колкото до локалната терапия – там има богат набор от средства – от киселото мляко, през охлаждащите кремове до пантенола, дефламола и др.